Христо Смирненски Улица Улицата

Красимир Георгиев
„УЛИЦАТА” („УЛИЦА”)
Христо Димитров Измирлиев/ Смирненски (1898-1923 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Ольга Кайдалова


Христо Смирненски
УЛИЦАТА

Гърми тя с трясъците непрестанни
и с грижите всевечни на света
и шепне кървавите си закани,
притисната от каменни титани
и бремето на пъстра суета.

През делничните утрини, когато
ридаят в хор фабричните тръби,
тя стене глухо в болката си свята,
познала горестите на тълпата
и бурята на утрешни борби.

По нея се усмихват в колесници
престъпници, пигмеи и царе,
а дните в едноцветни върволици
отлитат, като непознати птици,
над нейното нестихващо море.

Но дебне улицата със закана,
настръхнала подобно огнен змей,
прикрила пламъците на вулкана,
при първи зов на празнична камбана
готова лавата си да разлей.

И гръмнала отвсъде с изненади,
преобразена в своя мощен гнев,
тя гриви огнени от барикади
развява пред смутените отряди
и блика трясъци и бурен рев.

А сред дима и викове победни
целунати от кървавата нощ,
един до друг деца и старци бледни
угасват върху камъните ледни
с усмивката на малкия Гаврош.

               1920 г.


Христо Смирненски
УЛИЦА (перевод с болгарского языка на русский язык: Ольга Кайдалова)

Она грохочет громом беспрестанным,
С заботами извечной маеты
И с шепотком угрозы нежеланной,
Зажата дланью каменных титанов,
Терпя от груза пёстрой суеты.

И в ранних буднях, когда дружным хором
Рыдают голоса фабричных труб,
Она стенает глухо, без укора,
Познав всю горесть утреннего сбора
И непокорный мат усталых губ.

По ней привольно катят в колесницах
Преступники, пигмеи и цари,
А дни летят, сливаясь вереницей,
Как неизвестные, неназванные птицы
Над бурным морем розовой зари.

Но улица скрывает эти раны
И дышит пламенем, как огненный дракон,
Прикрывши жерло мощного вулкана,
Который, звон ловя вверху пространный,
Готов политься лавой из окон.

Она гремит повсюду с удивленьем,
Преобразился мощный гнев её,
На баррикадах началось движенье –
Разрозненных отрядов наступленье,
И рёв борьбы внутри неё поёт.

А среди дыма и победных криков,
Неся кровавой ночи поцелуй,
Чуть улыбаясь, погасая ликом
Стоит Гаврош на цоколе великом –
Друг стариков и ребятни. Ликуй!